Skip navigation.
Диети и Отслабване - Начало

Храни

Спирулина

Спирулина (Spirulina maxima) са синьозелени водорасли, които могат да са ви полезни, както за цялостното ви здравословно състояние, така и за вашата кожа, защото: тонизират кожата, стимулират оросяването, активизират обмяната на веществата, прочистват организма и забавят преждевременното стареене. Техният състав наподобява този на човешките клетки. Те въздействат на организма като богат коктейл от витамини, минерални вещества, микроелементи и аминокиселини. Биомасата на спирулина се състои от повече от 60% белтъчини. В състава на тези водорасли влизат и незаменими аминокиселини. Освен това те съдържат: полиненаситени мастни киселини (гама-линоленова, линолова, арахидонова), витамините: А, В -група, Е;  макро- и микроелементи калций, магнезий, фосфор, калий, желязо, манган, мед, цинк, молибден.

Портокалов сок

Пийте портокалов сок, защото той може да ви осигури здравословен прилив на енергия, тъй като е нещо повече прием на храна, богата на витамин С. Според Американската диетична асоциация портокаловият сок и самите портокали имат много полезни преимущества за човешкия организъм. От портокалите и прясно изцедения от тях сок вашият организъм ще се зарежда с: калий, фолат, тиамин, витамин В6, ниацин, рибофлавин, магнезий и повече от 60 фито-хранителни вещества. Антиоксидантите са едни от най-полезните вещества за имунната и сърдечносъдовата ви системи.
Портокаловият сок спомага за понижаването на хомоцистеина - аминокиселина, която играе значима роля за човешкото здраве, ако е в нормални граници. Ако хомоцистеинът се качи над нормални нива, както често се случва при хората, които пушат и употребяват повече кафе; водят заседнал начин на живот или са с наднормено тегло, могат да се увредят  артериалните стени. Фолиевата киселина в комбинация с витамините В6 и В12 може да снижи хомоцистеина до по-безвредни нива.

Сладолед

Вече настъпват топлите дни и съвсем естествено ни се дояжда сладолед. Мнозина започват да се колебаят да хапнат или не от това лакомство, особено ако са на нискокалорична диета.
Няма причина да се колебаете дали да си позволите подобно удоволствие.
В 100 г сладолед се съдържат 200-250 калории, практически не са толкова много и един сладолед няма да провали диетата ви фатално. Трябва да помните, че колкото повече сметана се съдържа в сладоледа, толкова по-калоричен е той, но днес на пазара има голямо разнообразие от сладоледи без сметана.  В млечния сладолед белтъчините от животински произход са около 4%, животинските мазнини и растителните масла са приблизително 13-14% са, 20% са захарите, а водата е около 60%. Към тази смес се добавят ароматизатори и оцветители, но най-добре е да се избират по-слабо оцветени сладоледи, макар че окото често е привлечено от екзотичните цветове на леденото удоволствие.
Друга причина да си позволите сладолед, е фактът, че той е пълноценна храна, а ако в него са вложени кисело мляко и пресни плодове, дори е полезен. Можете и сами да си направите плодови салати със сладолед, като подберете по свой вкус плодовете.

Орех

Като диворастящо и културно растение орехът се среща из цялата ни страна. Обикновеният орех (най-разпространен в България) достига височина 20-40 м и диаметър до 2 м. Почти всички части на растението се използват с медицински и кулинарни цели.
Листата на ореха (Foiia Juglandrs) са познати като лечебно средство от най-дълбока древност. Те се събират без дръжките през периода на цъфтежа и преди пълното им развитие (май - юни). Изсушават се на сянка при температура до 35°С. В този си вид листата имат тъмнозелен цвят и значително горчив вкус, почти без мирис са. Съдържат алфа -хидроюглон и бета-хидроюглон, които са производни   на нафтохинона; флавоноиди, аскорбинова киселина, каротин (до 0,33 мг%), витамин В1, дъбилни вещества (3 - 4%), етерично масло и др. Този им състав действа укрепващо на организма, засилва растежа на костите, възбужда апетита.
Извлеци и отвари от листа  се предписват като неспецифично средство при местно лечение на лупус еритематозис (вълчанка), стафилококови и стрептококови дерматити, гнойни рани. Ореховите листа под форма на дрога имат противовъзпалително и болкоуспокоително действие при възпаление на венците, възпаление на лимфните възли, гастроентерити, диарии. Предписват се още за подобряване на храносмилането.

Помело

Ако влезете в магазин за зеленчуци, не е възможно да не забележите помелото - жълта топка, най-често поставена в мрежичка. То веднага привлича погледа с големината си - достига до 30 см в диаметър. Още по-интересен е този плод с полезните вещества в състава си. Помело е най-богатият източник на витамин С, съдържа и значимо количество витамин А, етерични масла, антиоксиданти, микроелементи. Богатото съдържание на  етерични масла и антиоксиданти превръща  помелото в полезен помощник в борбата с вирусните заболявания. За трениращи различни спортове плодът е много полезен заради липолитичния фермент, който подпомага разграждането и усвояването на белтъчините.

Касис - витаминен концентрат

Природата, създавайки растението касис, е сътворила един естествен витаминен концентрат. По съдържание на витамин С (160 - 200 мг%) касисът отстъпва само на шипката и ракитника, а на витамин Р (1000 - 2138 мг%) – само на аронията и черната черница. Дневната доза  от витамин С, нужна за човека,  може да се набави само от 15-20 г пресни плодове касис. Важно е да се знае, че количеството ензими в тях, разрушаващи аскорбиновата киселина, е малко, което значи, че при правилно консервиране (замразяване, изсушаване, приготвяне на сокове, сиропи) витамин С се запазва. Това прави плодовете подходящи за употреба през всеки сезон. Дребните плодове са богати още и на органични киселини (1,9 - 3,7%). Преобладава лимонената киселина. От минералните соли най-големи  са количествата  на калия (290 - 320 мг%), калция (44 - 48мг%), фосфора (35 - 45 мг%), магнезия (15 -19 мг%), желязото (0,9 - 1,6 мг%). Значими са и количествата на микроелементи, като: манган, мед, цинк, бор, молибден, флуор, йод. От захарите, които са 7 - 12% общо, преобладават фруктозата и глюкозата.
Енергийната стойност на 100 г плодове е 48 кал, което прави този плод подходящ за хора, спазващи диети.
От много древни времена касисът се ползва с лечебни цели. Той е особено полезен плод за страдащите от атеросклероза и хипертония, защото голямото количество на витамин Р пречи на дегенеративните процеси в капилярните стени. Консумацията на касис увеличава защитните сили на човешкия организъм и има профилактично действие против простудни и инфекциозни заболявания.

Ягоди

Ягодата е род растение от семейство Розоцветни (Rosaceae) и е единственият плод в света със семенца, които се намират от външната страна на обвивката. В естествената природа с разпространението на този вкусен плод се занимават птиците, които се хранят с дивите ягоди. Семенцата успяват да преминат през храносмилателната система на птиците невредими. Семената на ягодата реагират по-скоро на светлина, отколкото на влага, за да пуснат коренчета, така че няма нужда да проникват дълбоко в почвата. Дори и при възрастните растения 70% от кореновата маса се намира в най-горните 10 сантиметра от почвата. Ягодите като растителен вид лесно се адаптират към различни климатични условия и са разпространени в целия свят (без Африка и Австралия) дори преди Великите географски открития. Има сведения, че  когато европейските колонизатори пристигат в Новия свят, индианците вече консумират  и приготвят царевични питки с ягодов пълнеж.
Още древните римляни са приписвали на ягодите чудодейни лечебни свойства, въпреки че не са ги отглеждали. Според римляните дивите ягоди облекчавали симптомите на меланхолията, помагали срещу припадъци, възпаления от различен характер и висока температура, камъни в бъбреците и отравяния на кръвта, черния дроб и жлъчката. За римляните те са били символ на богинята Венера заради цвета и сърцевидната си форма. Вероятно оттогава датира и суеверието, че ако разделите двойка слепени ягоди с любимия човек, ще останете заедно завинаги.

Ленено масло – полезната мазнина

Още през  1998 г американското издание Barron's в статията „Дебели и затлъстяващи” прави следния извод: ”Независимо от преситеността на пазара с диетични храни и здравни клубове, американците стават по-пълни”. Ако се замислим за нашата действителност, този извод важи с абсолютна точност и за българите. Вече не можем да се оплачем от липса на фитнес зали, клубове за тренировки по аеробика, пилатес, йога и ред други спортове. В аптеките изобилието от медикаменти и препарати за отслабване е огромно, а народът ни прогресивно се изкачва към „призовите” места в класацията на затлъстелите нации. Уж консумираме обезмаслени млека, продукти без захар и какви ли не чудеса на съвременната хранителна промишленост, а дори при децата се отчитат високи проценти на затлъстялост. Някъде явно се допускат грешки и никакви програми, които между другото често остават само в областта на добрите пожелания, няма да променят нещата, ако не се научим да се храним правилно.
В този материал естествено не можем да разгледаме всички грешки в храненето на съвременния човек. Ще се спрем основно на неправилното отношение към мазнините ролята на една полезна мазнина - лененото масло. Догмата „никакви мазнини”, щом сме на диета за отслабване, вече е опровергана. 

Грейпфрут (Citrus paradisi, райски плод)

Най-старите сведения за грейпфрута са от 17 век, но още се спори дали родината му е Ямайка или Барбадос. Малко по-късно ученият Джон Лунан класифицира плодовете като грозде и така се появява английското название грейпфрут. От 1750 г., когато Грифит Хюз описва плода, до днес се провеждат изследвания, водят се спорове  за въздействията на грейпфрута като храна върху човешкия организъм.
Отдавна вече се знае, че вътрешността на плодовете е богата на витамин С, желязо, калий, калций, магнезий. Розовите и червените грейпфрути са богати на бетакаротин. Известно е, че грейпфрутът способства за намаляване на телесното тегло, подобрява състоянието на кожата, като я прави еластична и свежа. Той повишава качеството на съня и предпазва от безсъние, съдейства при лечение на общи простуди заболявания, облекчава различни видове кашлица, фарингит.

Мангостин (Garcinia mangostana L., mangosteen, мангустан, mong-khut)

Мангостинът често е  наричан „ Кралицата на плодовете”. Това е  един странен, много красив на вид, типично тайландски плод. Мангостинът се счита за един от най-изисканите плодове в целия свят. Английският  пътешественик Фрайф през 1637 година пише: „ В аромата на мангостина се съчетават ароматите на  прасковата, динята, розите, лимона и неговият собствен, който е неподражаем”. Кралица Виктория (1819-1901г.) обещава специално възнаграждение на този, който достави свежи плодове в Англия по онова време. И днес плодът не се консумира масово поради високата си цена, която произтича от факта, че мангостанът се култивира на ограничени територии в Тайланд, Индонезия, Малайзия, Шри-Ланка, Хондурас и Филипините. За да роди плодове, дървото трябва да е поне десетгодишно.
Плодовете са с кръгла форма и тежат от 80  до 200 г в зависимост от почвите, на които са отглеждани. Обвити са с тъмнолилава твърда на кора, която заема до 2/3 от плода и трябва или да се обели, или плодът да се раздели на две половини. Сърцевината е кремава полупрозрачна и мека. На вкус тя е сладка и маслена. Най-очарователен е специфичният аромат, за който говори Фрайф .

Syndicate content