Репей (Arctium lappa)

Репеят е двугодишно растение, което има силно разклонено стъбло, дълъг, месест и вретенообразен корен, чиято лечебна сила е известна. Репеят расте по влажните и мочурливи места навсякъде из нашата  страна.
Коренът на репея се събира, когато растението е на една година, двугодишните корени не се използват. Корените се изкопават през есента (октомври – ноември) или в ранна пролет (март). След изваждането им се измиват добре и се нарязват на 15-сантиметрови парчета. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Сухите корени са отвън са тъмнокафяви, а сърцевината им е жълто-сива. На вкус са горчиви, нямат миризма.
Корените на репея имат богат химичен състав: полизахариди, инулин (до 45%), протеини (приблизително12%), етерично масло (до 0,17%), палмитинова и стеаринова киселина, слузни, дъбилни, горчиви и белтъчни вещества, ситостерини, смолисти вещества,  мазнини, сулфати и фосфати на калция, калия и магнезия и др.
Билката има диуретично и потогонно действие. Употребата й води до подобряване на метаболизма. Има изявено антибактериално действие. Репеят оказва благоприятен ефект при подагра, диабет, камъни в бъбреците и пикочния мехур. Успешно се прилага при лечение на гастрит и стомашна язва. Въздейства облекчаващо при ставни заболявания  и артрози  от различен произход.
В коренището на репея е открито веществото ситостерин, което има значително приложение при лечение на аденома на простатната жлеза. Репеят се прилага при лечение на дерматити, екземи, себорея.
Народната медицина препоръчва корените на репея и при ревматизъм, хемороиди, малария, стомашни болки и метеоризъм.
Външно се прилага против косопад, при навяхвания и контузии.
Запарка: 2 ч. л. ситно нарязани корени се заливат с 400 мл кипяща вода. Киснат 6 часа. Запарката се прецежда и се приема 3 пъти дневно по 80-120 мл 15-20 минути преди хранене.