Ранилист (Betonica Officinalis)

Растението Ранилист е многогодишно и е разпространено у нас навсякъде из нивите, храсталаците, по сухите места. Успешно се култивира.
С лечебна цел се използват стръковете и коренът на ранилиста.
Надземната част на билката се събира в периода на цъфтежа (юни – август). Отрязваните стръкове се сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Корените се изваждат през септември, изчистват се и се измиват, след което се сушат.
Изсушената билка има специфична миризма и горчив вкус. Съхранява се на сухо място.
Химичният състава на стръковете съдържа стахидрин, веществата бетоницин и турицин, етерично масло, дъбилни вещества (10-15%), горчиви вещества, нишесте, флавоноиди и др.
Дрога от  надземната част действа противовъзпалително при стомашни и чревни заболявания, диария, възпаление на бъбреците и пикочния мехур.
Билката е мощно откашлечно средство при бронхити, астма, коклюш.
Съдържащият се в дрогата стахидрин понижава артериалното налягане при хипертонична болест; оказва укрепващовъздействие при нервно изтощение, като намалява възбудимостта на централната нервна система; подобрява и обмяната на веществата.
Народната медицина прилага ранилиста и при епилепсия, главоболие, виене на свят, ревматизъм, подагра, жълтеница, атеросклероза и др. Под форма на лапи от скълцано свежо растение ранилистът се прилага при ревматизъм, гнойни рани, ухапване от отровна змия.
Отвара: една супена лъжица дрога се залива с 600 мл кипяща вода. Вари се 3 минути. Кисне 30 минути и се прецежда.
Приема се по 50 – 150 мл 3 пъти дневно.
Внимание! Билката вътрешно се  приема само под лекарски контрол!