Кориандър (Coriandrurn sativum)

Кориандърът е средиземноморско растение. У нас се култивира в някои южни райони на страната. Той е едногодишно тревисто растение, което достига 40-70 см. Долните листа са едро нарязани, с дълги дръжки, горните са пересто нарязани, с тесни, заострени листчета. Цветчетата са бели или розови. Плодът е сферичен с десет слабо изпъкнали и 12 междинни прави, надлъжни ребърца.
Кориандърът цъфти в началото на лятото.
За медицински цели се използват плодовете на кориандъра (Fructus Coriandri).
Надземната част на растението се ожънва, когато жълто-зеленият му цвят на билката побледнее. Плодчетата се отделят и разстилат на тънък пласт на слънце, докато се изсушат. Съхраняват се на сухо, проветриво място.
Дрогата от плодчетата на кориандъра съдържа 0,2 - 1% етерично масло, чиято главна съставка е алкохолът линалоол (60 - 70%). Маслото съдържа още гераниол, геранилацетат, борнеол, децилалдехид, феландрен и др. Дъбилните вещества, витамин С, протеините (до 17%), липидите, захарите, кумарините в състава на кориандровите плодове ги превръщат в изключително полезна билка, която се прилага при функционални заболявания на храносмилателния път. Дрогата действа спазмолитично и газогонно. Предписва се при гастрит с намалена киселинност, диспепсии, спастичен колит, метеоризъм и като откашлечно средство. Използува се и за засилване на лактацията като съставка на лактогонните чайове.
Кориандърът се прилага под форма на запарка. Три - пет чаени лъжички счукани плодове от кориандър се заливат с 600 мл кипяща вода. Оставят се да киснат в продължение на 1 час.
Запарката се прецежда. Приема се 3 пъти дневно преди ядене по 180 мл. 
За следващия ден се приготвя нова запарка.
Не се препоръчва за деца без лекарска консултация и уточняване на дозите.
Кориандърът се използва и като подправка, тъй като придава специфичен вкус на ястията.